Сирни заговезни или „Прошка“ е един от най – тачените празници в Родопите. На този ден душата се чисти от греховете си. На Сирница всички трябва да замълчим, да чуем сърцето си – готово ли е и после да изречем „Простено ти е!“ или да поискаме прошка.
В родопското село Косово сме съхранили и се опитваме да продължим и днес множеството български обреди за пречистване на греховете, които някога са се извършвали на Сирни заговезни по родопските земи.
КОГА Е СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
Сирни заговезни се нарича още Сирна неделя и се отпразнува всяка година на различна дата, но винаги в неделя, 7 седмици преди Великден. През 2023 г. Сирни заговезни ще се отпразнува на 26.02.2023 г. Сирна неделя е последният ден, преди Великия пост. След нея може да се яде само храна от растителен произход.
КАКВИ ОБРЕДИ СЕ ИЗВЪРШВАТ ПО СИРНИЦА В РОДОПИТЕ
Като един от най – големите зимни празници, Сирни заговезни продължава една седмица, като Сирна неделя е изпълнена с най – много български езически обичаи и обреди:
• КАК ДА ИСКАМЕ ПРОШКА
До вечерята на Сирна неделя всеки трябва да поиска и да даде прошка. Обичаят изисква първо по – младите да отидат и да поискат прошка от по – старите близки и роднини: деца от родители, внуци от баби и дядовци, кумци от кумове. Ритуалът се изпълнява като по – младите целуват ръка на по – възрастните и изричат думите: “Прости ми”! Само получилият опрощение може да започне поста.
Ден за взаимно опрощаване на греховете, но не само. На Сирни заговезни, хората прощават също и на себе си за това, което са си причинили сами и се заричат да не го повтарят повече. Дълбокият смисъл на този ритуал не се крие в поисканата и дадената прошка, а в истинската промяна у нас. Всеки, който е поискал и получил опрощение, следва да е осъзнал грешките си реално и да не ги повтаря за в бъдеще.
На Сирни заговезни се иска прошка, за да се пробудят хората за по – добро. Празникът е свързан и с пробуждането на природата.
• ОГНЕНИ РИТУАЛИ
Съчките и дърветата за обредния огън, който се пали през нощта на Сирна неделя, започват да се събират от ергените на селото още след Васильовден. Паленето на огньове символизира пречистването на душата и природата и подготовката за постите. В Родопите и днес на „мегдана“ се палят големи огньове, около които децата въртят запалени факли, с които гонят злото и зимата. Същевременно пламъците на огъня се прескачат за здраве. Народното поверие гласи, че който прескочи огъня става неуязвим за болести през годината. Докато гори огънят, всички излизат на „мегдана“, за да изиграят последното смесено хоро. Колкото по – скокливо е хорото, толкова по – високи ще израснат посевите по нивите. До Великден – хора повече не се играят.
• ХАМКАНЕ
Трапезата на Сирна неделя е много богата, а вечерята тържествена. Тя е непосредствено преди Великия пост и за последно е позволено да се яде месо, млечни продукти и яйца. На трапезата присъства задължително халва и се изпълнява ритуала “хамкане”. На дълъг червен конец се завързва парче халва или яйце, а най – възрастният от семейството мъж го люлее. Децата се опитват да хванат халвата или яйцето само с уста, без ръце. Вярва се, че дори само докосването със зъби ще донесе крепко здраве през цялата година. Много е весело! След като някой успее да хване халвата и да я задържи, ритуалът в тази си част приключва и започва “гадаене” по конец. Конецът се запалва и според интензивността на изгарянето му, възрастните гадаят – каква ще да е годината откъм плодородие. Ако конецът гори бързо – ще има много реколта, ако тлее – на зле ще да е!
• КУКЕРСКИ ИГРИ
Кукерските игри символизират умиращата и отново пробуждащата се към живот природа. В кукерските танци се имитира сеитба, оран, прибиране на реколта. Важен елемент от облеклото на кукерите е кукерската маска. Тя може да бъде в много разновидности, но най – често е направена от овча кожа, обърната навън с два рога в горния край. Кукерите окачват по себе си звънци и носят тояги, за да прогонят злите сили и така посрещат пролетта, символизираща плодородието и благоденствието.
Кукери могат да бъдат само мъжете. Обичаят изисква те да са ергени, но към днешна дата в Косово е трудно да се спази това изискване. Те се събират на центъра на селото и обикалят всички къщи, като наричат за плодородие и здраве. Стопаните ги даряват с вино и храна.
След това кукерите се връщат на „мегдана“, където изпълняват старинен обред – започват да тичат в различни посоки и дрънчат, колкото е възможно по – силно със звънците, за да прогонят злите сили и духове.
Накрая започва истинската веселба – богатата гощавка на цялото село около огъня.
Не е сигурно, колко от изброените обичаи, които се изпълняват и до днес на Сирни заговезни в село Косово, са наистина автентични.
Сигурно е обаче, че въпреки преплитането им с християнските празници, те са забранени от Християнската религия езически ритуали, но въпреки това – запазени и тачени от българския народ и до днес.
Ако искате да станете част от магията на езическите обреди и кукерските танци, бъдете наши скъпи гости на Сирница. Нека заедно възродим българската традиция в село Косово.