Решихме да консервираме за през зимата прясно телешко месо в буркани.
Телешкото ще ни е необходимо за приготвяне на вкусни родопски гозби (трахана с телешко месо, телешко кълцано по родопски и др.) за нас и за нашите гости в село Косово.
Телешкото месо, с което разполагаме е бут и джолан от свободно гледани животни в полите на Родопите.
ЗАЩО ИЗБРАХМЕ ТЕЛЕШКО МЕСО
- Телешкото месо има страхотни вкусови качества.
То е много по-изчистено от мазнини отколкото свинското, но като че ли малко по-трудно за приготвяне;
- Телешкото месо е богато на желязо.
Сред пълнозърнестия хляб и овесените ядки, вкусното телешко месо заема трето място по съдържание на желязо. Желязото в организма осигурява преноса на кислород в кръвта – по този начин не чувстваме умора;
- Телешкият бульон е богат на желатин, колаген и аминокиселини.
- Качественият телешки костен бульон, съхраняван в стъклен буркан е полезен за ставите, костите и значително подобрява състоянието на кожата и косата;
Да се захващаме за работа!
ПОДГОТОВКА НА ТЕЛЕШКО МЕСО ЗА КОНСЕРВИРАНЕ
Най – трудоемката част се оказа рязането, почистването и сортирането на месото. Разпределихме го по следния начин:
- Телешки ребра, които са с високо съдържание на груби влакна в месото, които трябва да се премахнат. От друга страна, телешките ребра са с високо съдържание на мастна тъкан и кости и са чудесни за приготвянето на телешки супи и бульон.
- Телешкият джолан е с високо съдържание на сухожилия, които поне частично отстранихме. Джоланът е особено подходящ за приготвяне на желирано месо, поради високото съдържанието на съединителна тъкан.
- Месо от бут, което подбрахме за кайма и замразихме на порции във фризера.
ВАЖНИ ХИТРИНКИ ПРИ КОНСЕРВИРАНЕТО НА ТЕЛЕШКО МЕСО
Подготвихме си стъклени буркани за консервиране на месото и ребрата. Бурканите трябва да са чисти и идеално подсушени. В никакъв случай не се използват употребявани капачки за консервиране на месо. Капачките трябва да са измити, идеално сухи, нови, без винт и да прилепват плътна към ръба на буркана при затварянето. За по – сигурно допълнително се минават с тъпата страна на нож.
Изключително важен момент е месото добре да се наложи в бурканите, да няма почти никакви празни пространства между парченцата телешко. Бурканите не трябва да се пълнят догоре с месо, оставя се поне два пръста разстояние до отвора на буркана (под горния ръб на отвора на буркана), защото ако препълним бурканите, те „ще бомбират“ при варенето.
Не използвахме почти никакви подправки, с изключение на сол и черен пипер на зърна. За един голям буркан – 1 чаена лъжица сол и три, четири зърна черен пипер.
При варенето на зимнината на дъното на съда (казан) поставихме дървена решетка и плат, за да не се спукат. Съдът, в който поставихме бурканите с месо напълнихме с вода, която ги покрива поне 2 см.
Е, голямо варене падна! Поне четири часа на постоянен огън.
След като охладихме вече готовите буркани с телешко (в продължение на един ден при стайна температура), ги измихме, подсушихме и поставихме за съхранение на тъмно, сухо и студено място (в мазето на къщата).
Няма нищо по-вкусно от приготвената с любов домашна храна. Да ни е вкусно, на нас и на нашите гости!
